Неусетно звезда трепна в небесата,
като че ангел небесен привлече
в царственото войнство на тишината
деня към своята мила вечер.
И гората разгъна пазви да я приеме,
ведно с цвят, клон и шушулка,
природата кани се товар да снеме,
само една танцуваща светулка
и щурец се понасят на вечерен пир,
усетили тайнствена музика от небето,
нима в кръговрата на вечния мир,
над планини и равнини, над морето,
вселената отглася в ритъм без грешка
божествена песен - ефирно лека,
като че ли нарежда мъдрост тежка
за силата своя и слабостта на човека!
("Миг на свечеряване" - Н. Георгиева)
© Наталия Георгиева Всички права запазени