madgirl- (Катерина Костадинова)
25 42
5.10.2011 г., 13:51 ч.

Миг в тъмнината 

  Поезия » Любовна
757 0 4

Беше късен ноември.
Тъмно бе, плътна нощ.
Посипваха се листи дървесни
по заледено-калната площ.

 

Тя стоеше в мрака
с букет далии в ръка.
Стоеше, сякаш нещо чака...
Но беше напълно сама.

Нощна птица пропя навътре в гората,
момичето се загледа, потръпна...
Изпитваше влечение към тъмнината,
пристъпи напред, но се върна...

Въздухът беше влажен,
почвата - мека и мокра,
гората бе толкова мрачна,
обляна в някаква болка...

Тя се свлече внезапно,
рухна, заплака горещо.
Впи ръце в калта по земята,
но изведнъж топло я докосна нещо...

Тя се обърна просълзена...
зарея поглед в тъмата,
видя го, пред нея стоеше -
така величествен беше...


Целуна я тихо и страстно,
прегърна я красиво и силно...

Повдигна я нагоре леко,
докосна я бавно и меко...

Той чу как сърцето ù блъска.
И бурен дъжд внезапно запръска...

Вятър задуха, прорязвайки силно...
Земята в миг се напои обилно.

А те просто стояха...
Не помръдваха, един в друг преплетени...
Не говореха, просто мълчаха -
един на друг невъобратимо обречени!

 

© Катерина Костадинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??