geni24 (Евгения Георгиева)
203 613
16.01.2019 г., 13:25 ч.

Миг всеотдайност 

  Поезия » Любовна
542 1 3

Миг всеотдайност
Свидна
Времето нека преде свойта нишка,
като бяла старица, кълбо да навива,
аз ще мина през него, ще си тананикам,
а луната зад облаци знам ще наднича.

 

Ще е тиха, свенлива, но ще ми завижда,
че на пръсти танцувам, а ти ме изпиваш,
че съм само по тази изящна одежда,
изтъкана от страстна любов на жарава.

 

Топли устни по моето тяло ще бродят,
две ръце ще ме носят в тиха безплътност,
буен огън до болка горящ и изгарящ,
във сърцето ми лудо пак ще бушува.

 

Ти ме дръж, потопи ме в своята същност,
мойта влюбеност нека да я докосне,
този миг съвършен, на една всеотдайност,
за душите ни нека празник да стане!

© Евгения Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??