lorsa (Лора Димитрова)
96 385
13.11.2009 г., 1:20 ч.

Мигли на Самотник... 

  Поезия » Любовна
776 0 10

Хвърлените камъни не плачат...
Плачат само хвърлените думи.
Очи на махмурлия. Тъжнозначност.
(И улицата падна помежду ни.)
 Не търся твоите мигли на самотник -
сама съм и без тяхното сълзене.
Имам си луна, която тропва
ежевечерно на вратника във мене
 и сама си плача (ако бърза),
 понякога я каня - на по чашка.
 Не чакам твойта песен - нея вързах
за вечерите сини...
И не наши.
 Дъждът се умори и ме пресече -
изсъхнах по-безпаметна отвсякога!
Свикнах да те мразя късно вечер.
И името ти да удавям в млякото
 (това е всякосутринен момент).
Свикнах с махмурлука и разбивам
илюзиите в себе си... Освен

илюзията,
че без теб съм жива...

© Лора Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??