Laska (Ласка Александрова)
854 13624
28.02.2015 г., 18:27 ч.

Мигове 

  Поезия
588 0 11

 


Един миг
и не сме същите.
Един миг
променя вечността,
миг,
в който нов свят се ражда,
миг,
делящ от пропастта.
Целунах те
и беше бяло,
докоснах те
и беше миг,
а сякаш времето бе спряло
в този миг
незабравим.

 

Мигът ражда вечност.
Мигът крие история.
Мигът не е минало,
мигът се живее
и е сега.

 

 

 


© Ласка Александрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Твоите стихове са мигове вечност, Ласка!
    Неподражаема си...
  • красив поетичен миг... поздрав мил и сърдечен
    за теб, Ласка..
  • Мъдро! Поздрави, Ласка!
  • "Сега" е всъщност сбор от мигове
    с различен цвят и аромат...
    Всеки с различна продължителност,
    но заедно са целият ни свят...
  • Харесах!
  • "Само миг и ние ще сме влюбени,
    само миг от мигове изгубени..."
    Наистина, че един миг може да събере в себе си цяла вечност!
    Поздрав, Ласка!
  • Хубав стих! Поздравявам те!
  • Красив беше мигът с Вас! Харесах!
  • Благодаря за коментара, Младен!
    И на теб също, Веселка!
  • Хубав миг и стих! Поздрави!
  • Последен пръв
    или пък пръв последен.
    И пръв на село
    или втори в Рим.
    Затворите са място за свободни.
    А свободата е затвор. Ти - подсъдим.
    Мигът е планкеон от Вечност.
    А Вечността отлита като миг.
    И влюбените стават по-самотни,
    когато страстно слеят се в един.
    Така започва всякоя раздяла -
    като синтез на двете начала.
    Извива тялото си на спирала
    триадата на Хегел сред мъгла...

    Поздравление, Ласка! Всеки подобен текст, разсъждаващ върху темата за релацията миг-вечност и то по този начин, има непреходна стойност.
Предложения
: ??:??