Защо нощта не се повтаря,
когато си близо до мен,
че плам сърцето ми изгаря,
към друга щом си устремен.
Поспрете, мигове щастливи,
да не умира любовта.
Да бъдем двамата щастливи,
далеч от нас да е скръбта.
Отлита времето жестоко.
Не вижда чуждите беди.
Оставило следи дълбоко
без радостта като преди.
Но мигове еднакви няма.
Веднъж човек в света се ражда.
И винаги, и винаги голяма
е вечната човешка жажда.
© Биляна Петрова Всички права запазени