Загърна ме във мигом мрака
и моята душа заплака,
че тъй отиде си денят...
Избяга и от мен сънят.
И аз изпуснах тази прелест
да видя пурпурния залез.
И непоносимата тъга
потъна в моята снага.
Лиших се аз от много срещи
и стари непотребни вещи.
Посърна моят календар,
като отказан божи дар. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация