Ranrozar (Стойчо Станев)
647 19454
4.12.2024 г., 8:40 ч.

Миграция 

  Поезия
124 4 14

В нашия древен град 

трудно намираш 

с кого да се видиш.

От всяко дърво 

те гледа некролог.

По гробища ходим 

на свиждане.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за коментара и оценката, Ангел!
  • И при нас е така...Точно!
  • Благодаря за коментара и оценката,Младен!🙏
    Благодаря за коментара, Валя!🙏
    "C'est la vie",както казват французите!
  • Има го и този момент, Стойчо, но животът си върви.
  • Много силно стихотворение в 7 реда.

    "От всяко дърво
    те гледа некролог.
    По гробища ходим
    на свиждане."

    Поздравление, Стойчо!
  • Благодаря за коментарите и оценките на днешната действителност в България.
    Приемете моите надежди и пожелания за промяна,Живко, Ивита и Пепи!🙏
  • А преди години беше като срещнеш дете, да го разпознаеш от кои е. Сега срещаме некролози.
    Тези дни ми се беше загнездила тази мисъл. А ти си я изразил прекрасно!
  • Безмълвна съм, но надеждата, че всичко може да се промени е още жива...Трябват само правилните хора...
    Голяма е темата.
    Поздравявам те, Приятелю!
  • Само седем реда, а толкова много тъга те залива. За хората, родени през последните 30 години, сигурно е непонятна самата идея, че някога селата и малките градчета в България бяха пълни с живот . А децата търчаха навсякъде.
  • Благодаря за коментарите и оценките, Дейна.1,Мария,Дора и Миночка!
    Едва ли една констатация е валидна за мнозина,но фактите са такива...
  • Много тъжно, Стойчо!
  • Покъртително ... И колко вярно, уви!
  • Силно казано! Уви, зачестяват свижданията с годините.
  • "По гробища ходим

    на свиждане."
    С тъга е пълен този стих.
    Поздрави, Стойчо!
Предложения
: ??:??