4.10.2017 г., 17:50 ч.

Мигът 

  Поезия » Любовна
1860 7 14

МИГЪТ 
Росица Чакърова 

 

Не търся вечност в топлите ти длани, 
а само се улавям за мига, 
защото... то това ще ни остане –
две багри от отминала дъга...
Две малки дири сред пустинни дюни
ще сочат път към живата вода 
в оазиса на онзи дъжд през юни, 
в изреченото тъй невинно "да",
в обагрения есенно октомври, 
опазил тайната на простото изкуство 
да приютява две мечти бездомни 
в целувка на нетърпеливи устни... 


От този миг роди се в шепи вятър,

в чупливи мисли нежно зашумя, 
закрачи бос към своето "нататък" 
и след това тъгата овдовя –
съблече недошитата си рокля, 
тропосана с очакване и зов. 
Мигът, до вчера грешен и самотен, 
на сутринта нарече себе си Любов... 

 

Лондон 04/10/2017 '  13:07

© Rositsa Chakarova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??