17.01.2011 г., 10:16 ч.

Мигът 

  Поезия
858 0 13

Безсънна тишина... И вятър... Мирис на трева.

Със стъпки от роса върви мъжът на моята мечта.

 

Лицето му е есенно.  Очите му – най-кръглата сълза.

Във дланите си стиска следи от дълга самота.

 

Върви уверено. Тревата скърца... жажда за живот.

До портата ми спира, нагизден като жених.

 

Прекрасно цял... И мой. С ръкойка от жита.

И аромат на зрели гроздове, наляти с сладост.

 

Преди до мене да е стигнал, с очи ме люби.

И разлюлява във гърдите ми поляни луда страст.

 

И няма вчера... утре... Всичко е сега. Мигът,

събран в походката на моя мъж-мечта, до мене спря.

И тихо влезе с Любовта...

 

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??