MariaMustakerska (Maria Mustakerska)
712 633
15.09.2022 г., 8:02 ч.

Милена 

  Поезия » Любовна
488 1 5

        Милена

 

В страна красива и далечна,

почти накрая на света,

живяла чудна хубавица,

една на майка и баща.

 

Разхождала се тя прекрасна,

чаровна и със хубав тен,

и искала така щастлива

да бъде всеки Божи ден.

 

Ала веднъж съвсем случайно

я срещнал дяволът сама.

Галантно и необичайно

поискал нейната ръка.

 

Но да ви кажа, че тогава

рогатият бил с хубав вид.

Милена пък била пленена –

със красотата си бил хит!

 

А той умеел да обича –

кръвта във нея да гори,

със думи нежни да нарича

очите, нежните гърди.

 

Родителите ѝ тогава

не искали да я дадат,

но във живота често става –

избягала при него тя.

 

Любов такава тя познала,

че всеки би ѝ завидял,

Милена с него заживяла,

опивал я със своя чар.

 

Но дяволът си бил неверен,

харесал скоро друга той,

а нравът му бил твърде черен –

лъжи измислил си безброй.

 

Потънала в сълзи Милена,

по него страдала, уви!

Проклинала с тъга Съдбата.

В страдание душа боли.

 

Познала силна страст – такава,

каквато друг не би ѝ дал,

тя в самота си заживяла,

животът ѝ се променил.

 

Така изминали години…

Неверният отново се явил.

Не искал повече любови

и казал ѝ, че съгрешил.

 

И мислел си, че пак ще може

да върне хубавите дни,

не знаел, че ще му откаже,

жена му с черните очи.

 

Тогава случило се чудо,

Милена влюбила се в друг,

не искала тя нищо друго,

намерила си нов съпруг.

 

По нея дяволът въздишал,

в слова душата си излял

и страдал той, и се измъчвал,

но бил безкрайно закъснял.

 

И оттогава вечно скита,

и върши всякакви злини.

Покой в живота не намира

и вече все не му върви.

 

Красавицата пък щастлива –

сдобила се със две деца.

С мъжа си в радост заживяла

в оная приказна страна.

 

         Мария Мустакерска

 

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??