31.10.2016 г., 8:53 ч.  

Милена (по Р. Бърнс) 

  Поезия » Хумористична
731 3 11
Както си пасях козата
във следобеда веднъж,
в миг излезе силен вятър,
заваля проливен дъжд.
Селото ни е далече,
а край мене - само ръж.
Но колиба недалече
с радост зърнах изведнъж.
И затичах със козата -
боса, в тоз пороен дъжд.
Влязох. Тръшнах и вратата.
И се озовах пред мъж. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Предложения
: ??:??