Да разголиш душата е твърде лудешко,
навън вали студен смях и не спира...
Отдавна забравиха всичко човешко,
но недей, любов, не умирай...
Всъщност виждам живота из всяка зеница,
в стреснат сън все чертае различно.
Не прилича на грях всеки ден да се влюбваш.
Ако учиш как да обичаш...
© Йоана Всички права запазени
Харесва ми и финала, такъв какъвто е.
Наистина ще звучи по - добре с едно"се",
но така може финалът да получи друго значение
и да каже нещо различно от това, което стихът иска да каже.