Мило либе
Мило либе, ка́зън си ми! –
Жарка и голяма клада
В огъня на таз‘ съблазън
бавно гасна, тихо страдам…
Бавно гасна, тихо страдам
в мракобесна тежкотѝя.
Адски огън е. Припадам…
Ах, проклета орисия!!!
В дни и мигове напре́жни
аз наза́де не отстъпих
(в дѝвни, сладостни шепте́жи
да се на́йда след пору́ха)…
Там, зад вѝсове потайни,
Тъжно - слънчева да зайда.
В горски часове потайни
да зару́ча, като гайда…
Да зару́ча и да писна,
Над баири и усое.
Да се су́рна и да плисна
в тебе и да бъда твоя…
Ручей искам да ти стана
да угаснеш (клада жарка).
Да помилвам тежка рана
с вяра нова, с вяра ярка…
Мило либе, ка́зън си ми
и оста́л в безгласни рими.
Моя грешка си, съблазън,
Обич си, но непростима…
Мими Иванова
П.п: в това стихотворение си позволих да използвам позабравени думички от нашия език, за да видя как ще звучат редом до съвременните такива. Тази симбиоза между "преди" и "сега" се хареса много на моите читатели във Фейсбук. Надявам се да се хареса и на вас - читателите в "Откровения".
© Mimi Ivanova Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви, момичета, радвам се, че моето стихотворение ви хареса! Относно забележката на господина: приема се. Благодаря за градивната критика!
-
Ако съм гайда, аз ще заручА. Ако зарУчам, това означава, че съм започнал да ям.
-
Много ми хареса, поздравления!
-
На мен ми хареса много!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
