ВяраНиколова (Вяра Николова)
44 38
12.09.2020 г., 15:26 ч.  

Милост 

  Поезия
439 0 2

Радостта ми да е тиха,

че боговете може да завидят.

От невидимата сила

боя се, тръпна цяла, прося милост.

 

Живея в някакъв мираж

от сънища и думи, любов и грях...

Пита жената в мен от кал -

Обичах ли те аз, обичана ли бях.

© Вяра Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??