Свърши броеното време
с покана за утре.
Знаех отдавна, назрява
уречен часът.
Трудно вратата отварям
отвъд да те пусна.
Скривам издайна сълза
зад умора в гласа.
Спряла е тази секунда,
мигът се проточи
тягостно дълго, застина
сковано скръбта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация