Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
21.06.2018 г., 23:29 ч.

Милосърдният залък 

  Поезия
1091 9 15


Стара майчице, виж! Вънка куково лято се плези
и се люшка на люлката, вързана с вятърни въ̀рви.
Занеси му от хляба си сух най-големия резен,
па запей за реката, в която душите потъват.

 

Нека звънне гласът ти, да тропне по глухите къщи,
да разплаче очите им слепи, додето прогледнат,
за да видят как сетните питомни вълци се връщат
и целуват ръцете ти с обич, родена последна.

 

Тази късна любов, милосърдния залък на Господ,
разцъфтяла сред пустото село е вече узряла,
както зреят овошките, с толкова плам медоносен,
че плодът им на мирния, светъл живот е възхвала.

 

Плодовете вкуси и запей за децата си, майчице!
Подивялата глутница утре по път ще ги срещне.
Ако твоите блудни деца безутешно заплачат,
ще усетят, вълчетата как ги прегръщат човешки.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??