JujuBuju (Миглена Миткова)
563 3983
25.10.2023 г., 23:37 ч.  

Мимикрия 

  Поезия » Бели стихове
375 2 3

В огледалото ме гледаше изопнато.

Аз повторих ѝ червилото на устните.
И взаимствах от очите ѝ моретата.
Разкроих си небосвода като нейния.

 

И поникнаха по билото му чайките.
Разчертах си хола точно като нейния -
с безпорядъчните токчета под масата
и картината с танцуващите кораби.

 

После килнах самотата си към залеза
и сърцето си прободох точно в мекото.
Тя погледна ме в отворените кратери
на очите, сини точно като нейните.

 

Педантично си приглади после ризата
и отвърна ми с насмешка и презрение,
че не мога да взаимствам огледалото,
щом в живота най е трудно да си себе си.

 

© Миглена Миткова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ако не беше ти, Меги, с твоя безупречен ритъм, нямаше да го чета този стих, защото и аз не ги обичам белите...
  • И аз не си падам, Дени. 😆 Реших да експериментирам.
  • Много ми хареса, Меги, макар да не си падам по бели стихове. Страхотно е.
Предложения
: ??:??