Изгубих те пак, мимолетнице,
изгубих те,
събудих се.
С лъчи ме опари по клепките,
с лъчите си,
очите ми.
Къде се скри, скитнице палава,
къде се скри?
В небето ли?
Или си в земята пропаднала,
в земята ли?
В душата ли?
Остави ми спомен във стаята,
остави ме,
забрави ме.
Лалета и люляк във вазата,
лалетата
и трепета.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени