dansyto (Данаил Таков)
817 3640
20.12.2019 г., 11:47 ч.

Мимолетно 

  Поезия
431 4 8

Рисувам с пръсти в утринния скреж,

не чувствам студ – тя, радостта ме сгрява.

А музата, наречена копнеж

сред фигурите ярко засиява.

Едно сърце, кълба на облак бял,

и детелина с четири листа.

Усмивка топла с поглед закопнял,

и куп звезди, подканващи деня.

И този скреж е истинско платно,

очакващо рисунките ми волни.

А моя пръст, превърнат във перо,

безспир редеше образи безбройни.

Това изкуство с дъх на леден скреж,

като шедьовър сякаш там стоеше.

Ала след изгрев топло - мек и свеж,

стопи се, само сладък спомен беше!

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??