Броя всеки следващ миг без теб...
Мигът стана час,а след това и ден,
А после още един...
Още помня последният ни ден...
Още помня как си тръгна
Без да кажеш дори дума
А беше различно преди...
Мигове пълни с толкова смях...
И всичко за един миг
Се превърна в прах.
Сякаш никога не те е имало...
Превърна се в кошмарно минало,
Което винаги ще помня,
Което вечно ще е част от моята душа,
Което дори хилядите сълзи
Не ще превърнат в мираж.
А дали и ти ще пазиш
Спомена за мен,
Толкова ревниво както аз за теб?
© Алекс Всички права запазени