5.10.2019 г., 19:57 ч.

Минало 

  Поезия » Любовна
777 2 5

„Тъжиш ли?” - някой ме попита скоро.

Тъжа редовно. В малки дози. Все за теб.

Аз свикнала съм. Но с теб нещо ново е.

По-болно и от плачещо дете.

 

Захвърлените думи някой мачка.

Там всяка буква е парче от мен.

Без тях съм твоята играчка.

Със тях - метал неразтопен!

 

Но вече спомен си - далечно минало…

Изпята песен. Есенно листо.

Каквото и да беше - било е!

Сега съм нова! Ти оставаш си жесток!

© Аlter Ego Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??