fyon (Мария Иванова Фьон)
21 197
30.11.2024 г., 20:58 ч.

Минало 

  Поезия
108 4 6

Ноември е и стъпвам върху минало –
потънали във време тротоари.
Пилеят се под крачките картините,
рисувани насън през януари.

А пейките изглеждат някак призрачно
с насядалите спомени за старци,
които във безкрая се припичаха
(безкрай гнезди през пролетта из парка.)

Провиждаха зениците на сивото
насита от наситени пейзажи.
Море на хоризонта се разливаше
и бъдеще развеждаше по плажа.

Липи измислях в зимните си мигове.
Разлиствах ги и топлех ги с дъха си.
Сега вървя безшумно върху минало
и постепенно в шумата заглъхвам…

18.11.2024 г.

 

 

© Мария Иванова Фьон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Юри!
  • Много красиво казано, Стойчо. А и толкова по-малко... настояще живее в настоящето. Миналото ме му остава място.
  • Таня, звучи куртоазно, но удоволствието действително е взаимно!
  • Чудесно!
  • Колкото повече минало носим в душите си, толкова по-малко бъдеще живее в настоящето.
    Но,що бихме могли да сторим,освен да се научим да пишем хубави стихотворения като току що прочетеното!
    Поздравления, Мария!
  • Удоволствие е за мен да чета творби като твоите, Мария!
Предложения
: ??:??