Миналото просто си е минало,
бъдещето - истина за глухите.
И кръвта ми вече е изстинала…
Нали по това се разпознават труповете?!
Днес е вече в друго измерение,
не те измервам с броя на въздишките ми.
Не те очаквам с други намерения...
Аз просто те изписвам, без да дишам.
Аз просто оковавам те на кръста ти,
неопростен, самотен, непомазан.
А силата се моли в прътите ми...
прокълнат, но пак да си разказан. ...