Минало е...
Добре, добре нищо не се е случило,
сама последната следа от целувка изтрих,
живота и двамата добре ни е научил,
че спомена само може да ни навреди...
Сънувала съм, вчера не си ме прегръщал,
нито си ми казал нещо нежно или мило,
глупаво е да се опитвам времето да връщам
и да целувам с вече свършило червило...
Не се е случило, не съм била с тебе,
не си се взирал с минути в моите очи,
това не е реално, а проспано време
и щастливата ми усмивка от него не личи...
Не си ме докосвал това са белези стари,
не си ме целувал пред вкъщи до несвяст...
Остави ги измислят си тези клюкари,
видели са други приличащи много на нас...
Не си ми казал, че за мене мислиш,
та беше толкова отдавна как ще ми кажеш това,
нито си показал колко много ме искаш,
не си стискал здраво моята ръка...
Спокойно не се е случило почти нищо,
но не ме съди, че от спомена още треперя...
Не се страхувай, че си казал, че ме обичаш,
нали е минало, беше чак вчера...
11.08.2016
© Радослава Михайлова Всички права запазени