А времето на твоите мечти,
разпръснати на края на света,
изтича бавно между пръстите,
зовящи твърде плахо любовта.
Душата ти отдавна не боли,
мамена с химери и лъжи
и само споменът все още тлее
и смъди в очите ти. Върви…
© Пепи Оджакова Всички права запазени