20.10.2012 г., 11:57 ч.

Миниатюра 

  Поезия » Любовна
1957 0 17

Посърналият парк пò иначе шуми.
Липата среща с мир поредната си есен.
Макар оставил я без цвят и миризми,
към други дворове и може би земи
        плода ѝ вятърът понесе.

С липата прецъфтя и моето сърце,
затуй лети, лети, о семенце от срички;
когато чувството под лекото крилце
те люшне кротичко пред нейното лице
        кажи ѝ, че за мен е всичко.

© Тошко Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??