Посърналият парк пò иначе шуми.
Липата среща с мир поредната си есен.
Макар оставил я без цвят и миризми,
към други дворове и може би земи
плода ѝ вятърът понесе.
С липата прецъфтя и моето сърце,
затуй лети, лети, о семенце от срички;
когато чувството под лекото крилце
те люшне кротичко пред нейното лице
кажи ѝ, че за мен е всичко.
© Тошко Всички права запазени
Попътен вятър, с крилата на Любовта!
Поздарви!