Миниатюри

27.01.2012 г., 15:40 ч.

Поезия » Любовна

518 0 3

Остани!

Твоят дом е сърцето ми.

Остани!

Ще те топлят ръцете ми.

Остани!

Аз съм твойто спасение.

Остани

ти завинаги с мене!

***

Онемяха телефони.

Онемяха думи и мечти.

Всичко край мене за миг онемя.

Онемяла аз.

Онемял и ти.

Вече ще мълчим.

Изненада! Онемяха...

А дори и не заплаках.

***

Утре... Обеща ми утре.

И ще чакам утре цяла нощ.

Обеща ми "утре... и аз..."

Дано дойде утре за нас.

***

От вино и любов

и двамата пияни

не мислим нито миг

това, което правим.

Защо да плащам аз,

вината ми каква е?

Тъгувам и скърбя.

Сама! И тихо страдам.

***

Толкова се смях по телефона.

Смях се и за глупости дори.

Цяла нощ сега се питам, моля -

няма ли да спрат тези сълзи.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Ена (Елена Гоцева)

2012-04-04T23:48:59+03:00

Mного красиви.... и тъжни...
gabrielka_ (Роза Василева)

2012-01-31T17:18:20+02:00

Благодаря Ви за коментара. В "Аз съм твойто спасение" не влагам никакво самохвалство-това не е оправдание, просто е моята любов. По тази причина стиховете ми са тъжни ( Вие сте прав ).
Ангар (Ангел Чортов)

2012-01-27T21:21:08+02:00

Хубави са миниатюрите ти. Особено ми хареса първата. Но може би редът:"Аз съм твойто спасение" е някак самохвален, може би се надценяваш и не се знае дали е верен.По-добре ми изглежда обещаващото: "Ще съм твойто спасение." .

Всичките ти публикувани досега в сайта стихове са миниатюрни и много красиви. Иска ми се само да не са така тъжни.