Не чакат вече те дъжда,

не шепнат за листата на цветята,

не си разказват за нощта

и топлия, августовски вятър.

Не търсят миризма на пролет,

ни вкус на горски плодове.

Заклещени, те тихо спорят,

ще дойде ли да ги призове

някоя сила езотерична.

Дали ще начертае път

към нови светове, магични?

Но божествата в унес спят.

И из черупки изтънели

призраци броят безвремие,

задруга на охлюви умрели,

потънали в минорно настроение.

13.02.2020г.

гр. Сопот