Лорелай (Люляк)
109 142
1.06.2007 г., 13:39 ч.

Мир 

  Поезия
541 0 5

Мир


С черни облаци е пълно небето.
Черна сянка по земята пълзи.
Страшна буря се вие в морето.
Отвред капят тъжни сълзи.


Гняв се спуска над земята.
Бавно се пълни морето със кръв.
Вият вълци нейде в гората.
Всеки днес е жаден за мъст.


С малка оцапана рокля
насред пътя момиче ридай.
Чува се нейният вопъл,
смесен със целия плач.


Във ръцете й малка играчка,
по обувките прашни следи.
Развалените плитки в косата.
На ръката й рана кърви.


Всеки тича, отминава
този малък ангел.
Бърза, за да се спасява
и не вижда сякаш.


Уморено на земята пада.
Гасне тихата душа.
От устата й последна дума: "Мир!"...
И в очите й Смъртта...


На ръката й рана кърви.
Развалените плитки в косата.
По обувките прашни следи.
във ръцете й малка играчка.


И смилил се над нея Всевишния
и прибира във своето царство.
И на мястото на момичето
оставя той цвете прекрасно.


В миг изчезва тъмнината.
Вред цветя поникват.
Път пробива светлината.
Всеки в радост вика.


С бели облаци е пълно небето.
Светла сянка по земята пълзи.
А отгоре усмихнато гледа детето
и радостно извиква:"Мир!"

© Люляк Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мирни дни ли, Галя? Дали...?
    Красиво както винаги, Данче. Заслужено 6
  • Най-силното ми желание-мир...
    Благодаря Ви =)
  • Поздрави за хубавия стих,Дани!6!
  • Интересен стих....нека има мир по света , да растът безгрижно нашите деца!!!Поздрави ,Дани!!!
  • Фактът,че живеем в мирни дни,трябва да ни прави щастливи......
Предложения
: ??:??