Завихря огнения танц
една танцьорка непозната,
в нощта под пълната луна
танцува боса по тревата...

Изчаткват някъде копита,
в гората се долавя стон,
насам се носи като вихър
един ездач  на черен кон.

Но някъде се крие злото -
страхливец с пушка във ръка
прицелва се и стреля подло
в летящия ездач крилат.

Замлъкват в миг щурците
и спира огненият танц,
не светят даже и звездите,
настава тишина и мрак.

Мигът е спрял... Но после...
Повява вятър, светва блясък.
Избухват снопове искри.
Лети ездачът, злият - бяга!

Танцьорката завихря своя танц!...
Пред нея конят се вкопава
и се превръща във скала
с ездач от мраморни крила...

Но сенките залъгват само

човешките ни сетива…

Танцьорката с ездача

изчезват във нощта…