Изстиваш бавно – като зимно слънце.
Лъчите ти не стигат моя ден.
И няма смисъл вече да те лъжа,
че още ме държиш във плен.
Не искам да те гледам как залязваш.
Очи затварям и ти давам път.
На изток нова светлина изгрява
и става по-красив светът.
© Елица Ангелова Всички права запазени
-----
Съзнателно се стремя към простота на изказа, Юлиана. И съм особено благодарна, когато това се забележи и оцени.
Поздрав и усмивки.