Мишчице страхлива

         със опашка сива,

         що не идеш във гората,

         да не те болят краката?

         Тука,във полето,

         ястребът където

         гледа от високо,

         от високо на широко,

         всеки ден трепериш.

         Мир не ще намериш.

         А пък във гората,

         напълнила торбата,

         в някоя хралупа

         зрънца ще си хрупаш,

         жълъди,малинки,

         че и боровинки.

         Ще си спиш спокойно,

         птиче сладкопойно

         сутрин ще те буди

         цял ден да се трудиш.

         После през гората

         по пътечка позната

         на гости ще идеш

         роднини да видиш.

         Чистичка,умита,

         доволна и сита,

         ще ми кажеш вече:

        -Добре,че тъй ми рече!

        Сега съм щастлива,

         малка мишка сива.