Мислех, че животът е
вечна, коварна, убийствена нощ.
Нощ без луна и звезди,
като сърце без любов, което кърви.
Мислех, че никога няма да разбера
що е обич, ласка, закрила и любов.
Да живея на ръба,
заради нечие непознато лице,
омаяло ме с пламващи очи,
с усмивка, по-ценна от злато
и сърце, разтапящо дори и лед.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация