pepilota (Петя Димитрова)
59 147
19.07.2007 г., 15:33 ч.

Мислех 

  Поезия
586 0 3
Мислех, че животът е
вечна, коварна, убийствена нощ.
Нощ без луна и звезди,
като сърце без любов, което кърви.
Мислех, че никога няма да разбера
що е обич, ласка, закрила и любов.
Да живея на ръба,
заради нечие непознато лице,
омаяло ме с пламващи очи,
с усмивка, по-ценна от злато
и сърце, разтапящо дори и лед.

© Петя Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ще разбереш какво е любов - светла като ден, пъстроцветна като дъгата, нежна - като синевата...
  • чудя се дали си намерила любовта , ако не да се предложа
    иначе стихотворението е много хубаво , но малко мрачно
  • Не си мисли лоши неща за живота и любовта, Петя!
    А като за финал на този стих, можеш да съчиниш нещо допълнително като това, че това което си мислела се е оказало невярно. Аз лично мисля, че тогава стихчето ти ще бъде по завършено.
    Поздрави, Петенце!
Предложения
: ??:??