Лежа на плажа с крака в морето и в горещината смачквам пясъка с юмруци.
Kакто някога във влака с ръка извън прозореца разбивах въздуха на буци.
Обичам те! Обичам те, но искам да ме хвърлиш във водата както балерина!
Помниш ли, онази нощ ми каза, че в кожата ми сякаш има нишки от коприна.
А ти ме питаш, поезия ли е, когато няма рима, и какво за мен е любовта.
Без рими също е красиво, мили, тъй както те обичам в съня си през нощта.

Понякога мечтая да видиш красотата, която виждам аз в света около нас,
златата в небесата, диамантите в цветята, да чуеш морския и горски глас.
Обичам те, обичам те. Когато те видях, се влюбих както никога преди, знаеш ли?
Хареса ли ти да копнея за целувка, видя ли го в очите ми? Видял си го, нали?
Лежа на плажа и заключвам гласовете, за да чуя вятъра как плува във морето.
Рисува ни вълнуващи картини, виждал ли си как танцува и със житото в полето.

А ний сме глупави, каквито никога, май никога не осъзнаваме, че сме били... 
Бъди такъв, бъди такава, крещи, мълчи, сякаш еднаквостта ще ни задоволи.
Имаш красота в лицето си, която ме пленява, а слънцето те прави да блестиш.
Обичам те, обичам те... Прегръщаш ме и казваш "не спирам, докато не закрещиш".
Но можеш да си още по-красив... ако в природата намериш свободата, усети я!
Ако почувстваш крехката хармония, в която се опитвам да живея, докосни я!
В моя свят съм винаги сама, а тъгата ще я има до безкрая, мили... Прегърни я!

Понякога намирам малки песъчинки с формата на миди. Тъгата не крещи, любими...
Слънцето те кара да сълзиш и краде сълзите ти. Спокойно, всички сме раними...
Толкова сме малки още, сигурно сме много жалки... Дали е близо истината вече?
Дали научих нещо истински значимо? Нещо ми подсказва, че сме все така далече.
Валят мечтите ни в забавен каданс, объркваме се често днес кое е важното,
да делим спокойно нежни дни докрай или да сме побъркани и луди в настоящето.

Хей, написах ти куплет!  Видях как думите притичаха набързо през ушите ти.
Мда, Обичам те! Тъгата ми си има стая във сърцето ми, не, не си виновен ти.
А всъщност съм щастлива често, искам да намериш мида в песъчинките за мен!
Обичам те, обичам те, обичам те! Нека да открием себе си и с поглед oбезумен
да стъпим върху всеки миг наслада от деня и от нощта, ще бъдем повече от себе си,
"Не спирай, докато не закрещя!", покажи ми как работи твоят свят, покажи ми себе си!