Далеч не стой! От другата страна,
на гладната, разтворена потребност,
където в очертание... сама,
контурите рисувам ти в безмерност.
Не знам кога!? Вградих те в мисълта!
В секундите от нямо полувреме!
И с рокля от ламенени злата
стоя в горчилка: "Господ да ме вземе"!
Поисках да съм празничният ден,
душа от принадлежна всевъзможност,
а ти не стой, не стой далеч от мен –
магията е с двупосочна сходност!