Безумни мисли, носещи тъга,
открили ме в самотната ми вечер...
Душата ме боли от празнота,
а думите умират неизречени.
Дори да можех просто да се спра
да търся твоя дъх и твойта сила
в безброй разпръснати край мен листа,
удавени във сълзи и мастило,
избрала бих дъха си устремен
отново да ти дам и да те имам.
И пак да бъдеш мой, дори за ден.
И пак, дори за малко, да те има. ...