Мислиш ли за нея, когато сутрин се обличаш
или когато чая пиеш и филийката препичаш?
Мислиш ли за нея, когато се протягаш
или за път когато сутрин раницата стягаш?
Мисли си за теб и когато се събужда,
и от теб когато има, и когато няма нужда.
Мисли си за теб, когато трудно се разсънва,
може би си мисли и когато вече вън се съмва.
Мислиши за нея на обяд, когато нещо си ядеш
или пък в монотонния си обеден водовъртеж?
Мислиш ли за нея, когато слънце силно те гори
или дори когато мислите ти са съвсем сами?
Мисли тя за тебе, сто процента, двадесет и четири карата
и вижда теб в очите на тълпата.
Мисли си за теб дори след кратка дрямка
или когато си пие ментата с мляко (със сламка).
Мислиш ли за нея вечер, когато се прозяваш
и клепачите когато бавничко притваряш?
Мислиш ли за нея като гледаш тъмното небе
или пък светлините на града- море?
Мисли си и тя за теб, когато търси падаща свезда
и дори когато е сърдита на студа.
Мисли си и тя за теб и усмихната заспива
защото знае, слънце ще дадеш на следващата утрин сива.
© Поля Георгиева Всички права запазени