Мислите ми – гладни змийчета, спотаени в тревата.
Откъсвам им малко от моята плът, за настървяване.
Замирисва на кръв, на перверзия, на предателство. Подлудяват.
Защото точно тази примамка са чакали.
Плъзват се по смрадта. И по пресните кървави дири.
Нещастни роби на невзискателното си обоняние.
Довличат в краката ми изтерзаната леш на нечии истини,
но така дегизирани, че са трудни за разпознаване.
А как вони! От милосърдието – на зле прикрит нарцисизъм.
От състраданието на пир с душите на слабите.
От морала – на яростен онанизъм,
а от приятелството – на чистосърдечно коварство... ...