Ще ти бъда аз вярна, наистина до край,

защото винаги към тебе ще се завръщам,

за да преосмисля път извиващ се без край

в спомени, които един по един обръщам.

Без да мога да успея да те разбера докрай,

незнайно колко ще стоя за да те гледам

и поразена съм от този именно безкрай

блажен и не мога да си се нагледам.

Мигът е вълшебен, а срещата съкровена

и преклонение завладява ме без край

към силата ти, която знам че е единствена

и ми обещава да бъде с мен до край.

Попивам миговете, в които те съзирам,

че пак очакват ме изпитания без край.

До неизменната истина длани допирам

и с вечността ти съединявам се докрай.

Това е невеществен приказен безкрай,

от разпиляваща се огнено-сияйна красота,

която пренасища с милостта си докрай,

защото е милост на божествена висота.