Отново луната в нощта заблестя,
сред тези безкрайни звездици,
разперила в полет красиви крила,
​​​​​​от истински златни жълтици.
Летеше сред звездните пътища тя,
и в миг полетя към земята,
широко разперила свойте крила,
издигна се пак в небесата.
И тихия шепот на звездния прах,
се носеше горе в небето,
луната летеше край него без страх,
туптеше щастливо сърцето. ...