Мистър Койот
в своя живот
беше имал пълчища красиви койотки.
Малки, големи,
или пък с проблеми -
върволица от пищни, космати кокотки.
Но веднъж за беда
се срещна с една -
уж наглед беше толкова тиха и кротка,
уж ранена и мила,
уж й трябва закрила,
пък край него осуква се с гладна походка.
Но дали кани-бал,
щом те кани на бал,
ще дели с теб партньорски желаната мръвка?
И мистър Койот
даде задния ход,
проумял - с тази си бройка е сбъркал.
Но уви - не успя
и погна го тя
през върхари, гори, през пенливи потоци -
тича мистър Койот
и за своя живот
й заплаща със рани и сини отоци.
И ето го днес -
страдащ от стрес,
в зоопарка живее зад яка решетка
и дочуе ли вой
свива се той
в най-тъмния ъгъл на своята клетка.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Всички права запазени
важно послание за мъжете! Да, така е, рано или късно някоя умна
жена им "разказва играта" ... Победен и смирен, домашния затвор покорно обитава лирическия герой, с хитрост опитомен, в клетка настанен, вече не е това, което е бил, но така му се пада...
Оригинална идея и отлична реализация! Бих гласувала с оценка седем... БРАВО!