17.01.2010 г., 10:05 ч.

Мисъл... 

  Поезия
870 0 1
Толкова много думи,
а толкова малко време,
толкова много струни,
но на кой ли му дреме!
Толкова жалък живот,
че чак искам да свърши,
не искам да стана робот,
зададено всичко да върша!
Избрал съм да съм аз
и за теб не ми пука,
четеш, но не чуваш глас,
четеш и то от скука! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Стоянов Всички права запазени

Предложения
: ??:??