Вечер, когато в душата ми 
огън бушува и всички наоколо спят,
в ума ми мисъл една тършува,
като гладен скитник в дъжда.

Нощем гледаш ли до късно луната,
облегнат на прозореца стар
или може би отдавна заспал си,
от преумора и зян?

Сутрин кафето помага ли,
да отвориш тези прекрасни очи
или може би трябва ти,
спомен който буден да те държи?

Усмивката как задържаш я
на твоето красиво лице,
може би тайна формула има
или просто слънце в сърцето ти грее!