Вечер, когато в душата ми
огън бушува и всички наоколо спят,
в ума ми мисъл една тършува,
като гладен скитник в дъжда.
Нощем гледаш ли до късно луната,
облегнат на прозореца стар
или може би отдавна заспал си,
от преумора и зян?
Сутрин кафето помага ли,
да отвориш тези прекрасни очи
или може би трябва ти,
спомен който буден да те държи? ...