12.02.2017 г., 11:04 ч.
Мисъл в полет
Крещи любовта, като ято изплашени птици.
Лети през мечтите на литнали дни.
И огън разпален в лудост докосва.
И пръсти се вплитат в танца вълшебен.
Словата не стихват, тъй дълго мълчали.
Скрито, дълбоко лежали.
И е ясно!
Пътуват и нежност, и свян.
Прегърнати от младежкия блян.
И се лута и спира!
И чудо! Вяра прозира...
И всичко долита в тръпнеща длан.
А песента на вече кротнали птици
шепне сред природата там.
Където простора човешки докосна своя храм
и мисълта в полет доказва,
че време и чувство не те оставят сам.
© Йонка Янкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ти Младен за коментара
-
Права е Еси:
"Крещи любовта, като ято изплашени птици."
Оригинално и вярно сравнение. Харесах, Йонка! -
Никола благодаря за коментара
-
Хубаво! Харесах и оценявам! Поздрави от мен!
-
Благодаря Еси за коментара
-
"Крещи любовта, като ято изплашени птици.
Лети през мечтите на литнали дни."
Страхотен стих, Йонче! Продължавай да носиш любовта в себе си!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"Крещи любовта, като ято изплашени птици."
Поздрав!