Хора, вижте –
аз тичам…
аз тичам…
Много бързам…
защото съм млад!
Аз прегръщам
любимо
момиче.
А със нея
и целия
свят!
Аз подпалвам
по пътя си
всичко
със жаравата
в мойто
сърце…
Аз възторжени
стихове
сричам
и градя
с неспокойни
ръце!
Бързам!
Бързам!
Достатъчно чаках!
Много пъти,
признавам,
греших…
Над погребани
истини
плаках.
И неистини
много
простих.
Но израснах…
И няма да спирам!
Не, не могат
сега
да ме спрат!
Аз във бъдното
вече
се взирам…
Ослепели, сторете ми път!
© Георги Ванчев Всички права запазени
Да прегръщаш любимо момиче никога не е късно!
Харесах!