Свети ли светло моята младост,
обляна в мечти безпризорни, или
потопена е в своята цялост,
във вече вечерни, невзрачни тъми.
От зара, живот сред омраза
и облечени в страх бъднини,
на мене се падна тая проказа -
съдба като низ, низ от тъги.
Нов ден в безпокой пленен отминава,
изпълнен с въпроси без отговори.
Празна моята чаша остана -
чаша за вяра, любов, добрини. ...