17.01.2008 г., 23:48 ч.

Мнителност 

  Поезия » Гражданска
853 0 1
Остаряло стихче :)

Мнителност

Мълчание, колко стрaшно е това!
Да няма с кого да споделиш онова,
което те души, руши за миг стени,
издигнати с усилия в трудни дни!

Толкова ли е трудно да отвориш,
туй, що ражда се във теб?
Нима изкуство е да отвориш
вратата на доверието и искреността -
да е твоята вратичка към човешките сърца?

Мисли, разум, пресметливост... после думи,
изстрелваме към другите ответ,
следим какъв ще породи нашия словоред.
В сложности чепати, примки и загадки
потъваме и злобата реди
черни точки за другия, омраза,
ражда се и ни дели.

Нежна птица е душата -
плашлива, чувствена, богата на мечти,
романтична и дори, когато
по-малкото зло трябва да избираш ти.

Нежна птица е душата,
изпитва и сравнява думи и дела
и когато с грозотата изпъкнала е лъжата,
пада птицата мъртва на земята
и мнителността да възкръсне пречи им.

О, защо искреността,
с приоритет не е, а все така,
в живота случва се, зла шега
да отрязва пътя ни към другите?
Във плен съм аз, в затвор-мълчание,
освободи ме с дума, прояви себеотрицание!

© Краси Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • мн истина има в стиха ти. Всеки сам решава какъв да бъде и до колко...и кога и с кой. Мн въпросителни думички обаче има винаги...

    Всяко зло за добро!
    Дай Боже за теб най-доброто!
    Усмивки за теб, Краси!
Предложения
: ??:??