И двамата сме толкова "Много женени",
че чак ми се иска да изкрещя.
Защо не те срещнах преди време.
А чак сега,
чак сега.
Романтична вечеря - на свещи,
целувки с дъх на вино,
изгарящо нежни копнежи,
луксозен хотел
и черно бельо.
Любовта не е тук - между чаршафите.
Някакъв силен нагон ни зове,
искам да те грабна на някъде -
не знам накъде.
Ах, как - не знам накъде.
Реалността на часовника - силно звъни.
И пронизва душите.
На съвест говори.
Да си вървим у дома.
Там ни чакат, нали?
И вървим - но боли.
Тези малки игри
продължават - уви...
Толкова
"Много
сме женени"
© Наталия Божилова Всички права запазени