Много малко ми трябва, само тънък лъч.
Не искам музика чудна. Стига ми звук.
В тълпате се смесих във общата глъч,
и загубих представа за какво бях тук.
Забравих ги на сърцето си песните,
и лъчите на утрото не достигнаха мен,
не запяха в очите ми онези камбани,
а те пееха някога в един влюбен ден...
Когато капките дъжд бяха бисери чисти,
по вятъра тръгвах, а по реката пътувах.
По сипеи спусках се, а те бяха стръмни,
нараниха сърцето ми, а аз все не спирах. ...